Диабетна полиневропатия

Захарният диабет е болест характеризираща се с повишено ниво на кръвна захар в организма, което се дължи на отслабена реакция на клетките към инсулина или недостатъчното му произвеждане в тялото. Разпространението на захарен диабет в човешката популация е средно от 1-3%.

Захарният диабет може да засегне всеки орган в човешкото тяло и да предизвика редица усложнения. Едно от най-често срещаните е диабетната невропатия, която засяга над 50% от пациентите със захарен диабет тип1 и тип2. Под диабетна невропатия се разбира нарушаване функцията на нервните влакна при хора с диабет, при които се изключва друга причина за състоянието. При диабетна невропатия могат да бъдат засегнати нерви в различни части на тялото, но най-често се засягат тези на долните крайници.

При първи тип диабет засягането на нервите обикновено се появява след дълги години на повишено ниво на кръвната захар. Обратно при втори тип диабет, то може да се развие само след няколко години на лош контрол или дори да се открие при поставяне на диагнозата ЗД.

Качеството на живот при диабетната невропатия е силно нарушено. Нещо повече, докато началните симптоми могат да бъдат много неприятни, вторичните усложнения като падания, язви по краката, сърдечна аритмия, чревна непроходимост, са много по-сериозни и могат да доведат до фрактури,ампутации и дори смърт при пациенти със ЗД.

Развитието на симптомите зависи от продължителността на диабета, нивото на кръвната захар и други рискови фактори като хипертония, повишени липиди, тютюнопушене, излагане на потенциално невротоксични вещества – алкохол.
Съществуват различни класификации на диабетната невропатия. Според типа на засегнатите нерви диабетната невропатия бива:

  • Сензорна – засегнати са предимно нервите, отговорни за сетивността, най-често в областта на крайниците. Пациентите се оплакват от чувство на изтръпналост и мравучкане в областта на ръцете и краката, чувство на парене на крайниците, а понякога ги усещат и леденостудени.
  • Моторна – нарушенията засягат нерви ,отговорни за съкращението на мускулите и движението. Най-често пациентите се оплакват от слабост в ръцете и краката, трудно изкачване на стълби, изпускане на предмети.
  • Автономна – засегнати са нерви, контролиращи функциите на различни органи и системи-гастроинтестинална, ССС, пикочополова и др. Симптомите варират в голяма степен – диария или запек, гадене, повръщане, коремна болка, аритмия, тахикардия, нарушения в уринирането и половата функция.

Рядко е засягането само на един вид нерви от диабетна невропатия. Най-често се засягат едновременно сетивни и моторни нерви.

Друга класификация разделя диабетната невропатия на:

  • Симетрична – засяга множество нерви, разположени симетрично по тялото;
  • Асиметрична – засяга единични нерви. Може да се прояви като синдром на карпалния тунел, плексити в шийния или поясния отдел и др.

Според трета класификация, има четири основни вида невропатия:

  • Перифена – най-често срещаната. Засягат се нервите на ръцете и стъпалата;
  • Автономна – засегнати са нерви контролиращи функцията на различни органи в тялото;
  • Радикулоплекситна – засягат се нервите на бедрото, седалището, мишницата;
  • Мононевропатия – засяга се точно определен нерв;

Симптомите варират в зависимост от типа на диабетната невропатия и засегнатите нерви.
Най-често пациентите се оплакват от изтръпване, мравучкане, намалена чувствителност,  остра пробождаща болка особено през нощта, мускулна слабост, затруднена походка, болка при вървене.

При диабетната невропатия могат да настъпят редица усложнения,някои от които животозастрашаващи. Липсата на чувствителност на крайниците става предпоставка за неволно нараняване на стъпалата и рани, които заздравяват трудно. Те се инфектират и в последствие водят до разпад на тъканите и гангрена, чието единствено лечние е ампутацията. Други чести усложнения са уринарните инфекции, затруднения контрол върху пикочния мехур и инконтиненцията.

Лечението има за цел да се забави прогресията на заболяването, да се намали болката, да се предотвратят и лекуват адекватно усложненията. Ключово значение за лечението има стриктният контрол на кръвната захар. Това означава кръвна захар на гладно да се поддържа между 3.9-7.2 ммол/л, а след нахранване до 10 ммол/л. Препоръчително е гликирания хемоглобин да е под 7%.

Значение за забавяне увреждането на периферните нерви има здравословния начин на живот. Той включва: поддържане на оптимално телесно тегло и кръвно налягане, редовна физическа активност, здравословен хранителен режим, отказване от тютюнопушенето  и редуциране приема на алкохол.

За съжаление, при наличие на болка, терапевтичният подход е насочен единствено към  нейното премахване чрез болкоуспокояващи и не включва регенеративно лечение на увредените нерви. Когато има увреден нерв е налице и промяна в миелиновата му обвивка. Невроните стават необичайно чувствителни и имат нарушена възбудимост и проводимост. Тази необичайна възбудимост е причина за поява на невропатната болка.

Келтикан Форте е продукт, който регенерира миелиновата обвивка на аксоните, подобрявайки симптомите на периферна невропатия. Съдържа Уридинмонофосфат, витамин В12 и фолиева киселина. Уридинмонофосфат ускорява възстановяването на нервите, а витамин В12 и фолиева киселина са важни за метаболизма на нервната система и цялостта на мембраните на нервната клетка.

Келтикан Форте е уникален продукт за терапия на периферна (в частност диабетна) невропатия, който действа като лекува причината за смущението във функционирането на нервите, без странични ефекти и лекарствени взаимодействия. Прилага се в комбинация  с болкоуспокояващи.  Препоръчителната дозировка е по една капсула дневно.

 

 

Вашият коментар

Свързани статии

%d блогъра харесват това: