Периферна невропатия и клинични проучвания

Периферната невропатия представлява увреждане или заболяване на нервите, което може да наруши сетивността, движението, функцията на органите или жлезите, както и други аспекти на здравето, в зависимост от вида на засегнатите нерви. Най-честите причини включват системни заболявания, витаминен недоимък, злоупотреба с алкохол и др.

Периферната невропатия може да бъде остра (с внезапно начало, бързо развитие и бързо оздравяване) или хронична (продължително протичане, като симптомите започват едва доловимо и напредват бавно). Острите невропатии изискват бърза диагностика и лечение. Могат да бъдат засегнати моторните нерви(контролиращи мускулите), сетивните нерви или автономните нерви (контролиращи автономни функции като сърдечна честота, температура на тялото,изпотяване и др.). Когато причината е неизвестна невропатията се означава като идиопатична.

Невропатията може да причини болезнени крампи, фасцикулации (потрепване на мускулите), загуба на мускулна маса, промяна в кожата и ноктите. Моторната невропатия може да доведе до мускулна слабост, нарушение в баланса и координацията. Сетивната невропатия може да причини липса на усещане при докосване и вибрации, спонтанно изтръпване, пареща болка, намалена чувствителност към промяна в температурата и при болково дразнене. Автономната невропатия може да доведе до различни симптоми в зависимост  от засегнатите жлези или органи, най-често слаб контрол на пикочния мехур, анормално кръвно налягане, сърдечна честота, нарушено потоотделяне.

В зависимост от броя на засегнатите нерви невропатията бива:

  • – Mононевропатия– засяга единичен нерв. Най-често в резултат на притискане на нерва-компресионна невропатия. Типичен пример са синдрома на карпалния канал и парализа на аксиларния нерв.
  • – Mононееврит мултиплекс– едновременно или последователно засягане на отделни несъседни невронни стволове, проявяващо се с остра или подостра загуба на сетивни и моторни функции на отделните неврони.
  • – Полиневропатия – засягат се много нервни клетки в различни части на тялото. При дисталната аксонопатия клетъчните тела остават непокътнати, но аксоните са засегнати. Най-честата причина за този тип увреждане е диабетната невропатия. При демиелинизиращите полиневропатии е увредена миелиновата обвивка на аксоноте,което нарушава провеждането на електрическите импулси. Третият общ модел засяга невронните тела, като обикновено се засягат моторни или сетивни неврони.

Основните  симптоми при полиневропатиите включват слабост или забавено движение, изтръпване, парене, нарушено температурно усещане, нарушен баланс при изправено положение и ходене. Може да се появят и симптоми от страна на Вегетативна нервна система- замайване при изправяне, еректилна дисфункция, трудно контролиране на уринирането.

Изключително важна роля за процеса на възстановяване на увредените периферни нервни клетки имат пиримидиновите нуклеотиди. Уридинмонофосфатът (УМФ) е най-важното съединение в биосинтеза на пиримидиновите нуклеотиди. Следващите негови форми в пиримидиновия метаболизъм –уридин(УТФ) и цитидин(ЦТФ) са коензими в редица процеси водещи до синтеза на фосфатидилхолин, сфингомиелин и други липиди и гликопротеини.Тези съединения са основни структурни компоненти на клетъчните мембрани и следователно са от голямо значение за правилното функциониране на нервната тъкан. Поради липсата на подходящи ензими, нервните клетки са единствените клетки в организма, които не могат сами да синтезират съединения съдържащи пиримидинов пръстен. От друга страна интензивния метаболизъм на увредените неврони изисква повишени количества на УМФ, като основен източник на пиримидинов пръстен. Възможностите за покриване на метаболитните нужда с пиримидинов пръстен са две:
1)Интрацелуларно произведен и постъпил в плазмата уридин от клетките на други тъкани. 2)Уридин постъпил чрез храната и в частност от концентриран източник (хранителна добавка).

Добавянето на УМФ води до засилено присъствие на важни метаболитно активни уридинови и цитидинови фосфати. Като цяло, насоченото стимулиране на неврония метаболизъм чрез пиримидинови нуклеотиди води до ускоряване на самовъзстановителните процеси на ПНС.

Проведени са няколко проучвания в България с цел да се проследи ефекта от приложението на пиримидинови нуклеотиди (УМФ) при лечение на пациенти с периферна невропатия и с нарушена сетивна проводимост. В едно от проучванията са включени 18 пациенти, с перифена невропатия с демиелинизиращо и/или аксонално увреждане, лекувани в продължение на 1 месец, а в друго 10 пациенти лекувани за период от 3 месеца.

В качеството на пиримидинов нуклеотид се използва УМФ, основна активна съставка на Kelican forte. Пациентите са приемали по една капсула Kelican forte (50 мг УМФ)  дневно, с проследяване след един месец в първата група и след 3 месеца във  втората.

Оценката на проводимостта на нервните импулси се извършва с електромиография(ЕМГ). Оценката се извършва базово, след един месец и съответно след 3 месеца във втората група.

Посредством ЕМГ изследване са оценени стойностите и скоростта на провеждане на нервните импулси. Резултатите след едномесечен прием са следните: средната амплитуда се покачва със 75%,а скоростта на провеждане с 8%,резултатите са статистически значими(р<0.05) и не са породени от случайност или субективен фактор.

След 3 месечно приложение на Keltican forte при 5 от пациентите се наблюдава пълно възстановяване до нормалните стойности на ЕМГ показателите,  при 3 от пациентите има значително подобрение, само при 2 не е регистрирано подобрение. По отношение на субективните оплаквания от болка и затруднено движение всички пациенти съобщили подобрение.Пациентите са докладвали за добра поносимост, при нито един от тях не са били регистрирани нежелани реакции.

Един от пациетите включен в първата група е с увреда на n.Medianus в резултат на срязване, с ЕМГ данни за увреждане на сетивни и двигателни влакна от смесен тип, със силно понижена скорост на проводимост и амплитуда. Само след едномесечно лечение с Keltican forte,се наблюдава значително подобряване на амплитудата и скоростта на провеждане с 80%.

Резултатите от тези проучвания показват, че терапията с Keltican forte (УМФ, витамин В12 и фолиева киселина) е високоефективна при лечение на пациети с периферна невропатия, което е в синхрон и с международните проучвания. Keltican forte е продукт без аналог за регенерация на периферни нерви лезии, без странични ефекти и лекарствени взаимодействия. Намалява възпалението, възвръща чувствителността и подобрява подвижността в засегнатата област, а това води до значително подобряване качеството на живот.Прилага се в комбинация с други медикаменти при лечение на периферна невропатия. Препоръчителната дозировка е по една капсула дневно.

Вашият коментар

Свързани статии

%d блогъра харесват това: