Спортната активност на населението в света и у нас се увеличава ежедневно. Спортува се за удоволствие, за здраве, за отслабване, за социален статус и контакти, както и на различни професионални нива.
За тренировките в залата е сигурно, че укрепват организма и здравето на човек. Но те носят и скрита заплаха. Често срещан проблем, възникващ по време на тренировка, са травмите в следствие на грешка, невнимание или претоварване.
Едно от заболяванията, с които спортната медицина се сблъсква сравнително често, е дисковата херния. Тя може да засегне атлети от различни спортове, като най-често от дискова херния страдат тежкоатлетите, гимнастиците и спортистите от контактните спортове. Дисковата херния може да се появи, теоретично, на всяко ниво на гръбначния стълб, но най-често се засягат междупрешленните дискове на кръста и шийната област.
Дисковата херния е дегенеративно – дистрофично заболяване на междупрешленните дискове, при което следствие на различни увреждащи фактори те се пропукват и се нарушава тяхната цялост. При това пропукване част от съдържимото на диска излиза навън, като това може да доведе до притискане на намиращите се в близост нервни структури. Самите дискове се намират между всеки два прешлена и са изградени от фиброзна обвивка (anulus fibrosus) и пулпозно ядро (nucleus pulposus). Фиброзната обвивка е под формата на пръстени, а ядрото е изградено от гелоподобна материя.
Благодарение на пластичността на дисковете и гелоподобното им ядро, дисковете могат да поемат сътресенията на гръбначния стълб, действайки като амортисьори. Поради големите натоварвания в спорта, често се получават микротравматични увреждания на дисковете, които водят до дегенерации и отслабване на фиброзната обвивка. Вследствие на това, пулпозното ядро може да се придвижи към периферията и разкъсвайки пръстените на фиброзната обвивка, да образува дискова херния. Поради това, че самите дискове нямат собствена инервация и чувствителност, за дисковата херния се разбира чак тогава, когато се появят симптоми на притискане на гръбначния мозък или нервните коренчета. Това много често се получава при вдигане на голяма тежест, което действа като отключващ фактор за образуване на дискова херния.
Симптомите на дискова херния зависят от локализацията й. Неврологичните симптоми се получават, когато тя е в задна посока и се притиска гръбначния мозък или коренчетата на нервите. Вследствие от притискането се появява лумбо-сакрален радикулит, който предизвиква възпаление на нервните структури в поясната област. Наблюдават се два отделни синдрома – вертебрален, свързан с реакцията на мускулите в областта на увредата – скованост на мускулатурата, ограничена подвижност на гръбначния стълб, нарушаване на походката и стойката, болезненост при покой и движение; и коренчев – свързан с нервните симптоми-остра стрелкаща болка, усилваща се при движение, кихане, кашляне, болка по хода на нервите инервиращи долния крайник, рядко парези и парализи.
Най-често дисковата херния се получава след неправилно вдигане на голяма тежест. Симптомите могат да се появят веднага или няколко дни след спортната травма. Характерните симптоми са силна болка в областта на кръста и изтръпване на единия или двата долни крайника. Диагностицирането на проблема става на базата на клиничен преглед и образно изследване(ЯМР).
Спортна травма или контузия могат да отключат междуребрена невралгия, състояние свързано с остра болка в областта на гръдния кош, усилваща се при движение или поемане на въздух, дължи се на притискане на междуребрените нерви.
Друга често срещана травма, съпътстваща екстремните и контактните спортове, е травматичното увреждане на брахиалния плексус. Независимо от степента на увреда и нейната локализация, първоначално всеки спортист изпитва внезапна силна пареща болка и различна степен на изтръпване или липса на сетивност в ръката.
Травмите неизбежно съпътстват по-голяма част от спортуващите хора. На практика прищипването и увреждането на нерв може да настъпи по всяко време на денонощието дори и при безобидни действия, но много по-често по време на тренировка. Всеки натиск приложен върху нерв от съседна тъкан, би предизвикало дразнене и прекъсване на функциите му с последствия, които могат да варират от силни болки до загуба на чуствителност под мястото на притискане.
В по-голяма част от случаите, консервативното лечение дава добри резултати. В основата на терапията стои правилна рехабилитация плюс подходяща медикаментозна терапия. Първоначално средствата са насочени към намаляване на болката, спазъма на мускулатурата и възпалението на нервните структури. За туширане на болката и възпалението се използват НСПВС, а за преодоляване на мускулния спазъм – миорелаксанти. Специалистите препоръчват включването на средства, които подпомагат възстановяването на увредените нерви. В този процес ключова роля играе едно съединение- Уридинмонофосфат(УМФ), което се отнася към групата на пиримидиновите нуклеотиди. Установено е, че интензивния метаболизъм на увредените неврони изисква повишени количества на УМФ. Поради липсата на подходящи ензими, нервните клетки са единствените клетки в организма,които не могат да синтезират УМФ. Затова е важно приемането му с храната и в частност от концентрирани източници (хранителни добавки).
Keltican forte съдържащ УМФ, витамин В12 и фолиева киселина е продукт без аналог за регенерация на периферни нервни лезии, без странични действия и лекарствени взаимодействия. Нуклеотидите ускоряват нервната регенерация и проводимостта, витамин В12 и фолиевата киселина са важни за метаболизма на нервната система и за образуване на миелинова обвивка. Keltican forte намалява възпалението, възвръща чувствителността и подобрява подвижността в засегнатата област. Прилага се в комбинация с други медикаменти. Препоръчителната дозировка е по една капсула дневно.
За спортистите е важно да поддържат здрав „мускулен корсет”, който обхваща мускулите на гърба, корема и тазовата област, с цел предотвратяване на травма в лумбалната област. Освен това е важно да се използва правилна техника на вдигане на тежести. Спортистите трябва да тренират мускулите си балансирано, за да се избегне мускулен дисбаланс и да спазват основните принципи за предотвратяване на спортните травми.
Leave a Reply